Discordia

Както бе разкрита на Папа Казанова Франкенщайн Младият с петте невидими прегласа плюс три

от GodEmperorOfHell

All Hail Discordia!!!!!

Ерис Дискордиа си вървеше по улицата на път към местният Бъргър Кинг, където бе получила почтената позиция на готвач, гледайки собствените си интереси и мечтаеше как да похарчи първата си заплата. Разбира се, би било по- лесно да изкуши някой от многобройните си поклонници и да вземе портфейла му, но този път тя искаше да се опита да спечели парите си почтено, докато се изплюва в храната на нежеланите сеейки хаос сред нещастните хорица.

Но както си вървеше, изведнъж видя малък дискордианец да плаче, седнал на тротоара. Богинята, която все още имаше няколко излишни минути, реши да развесели младия си последовател.

„Какво ти е чадо?“ – попита тя.

„Натъжен съм, опитах се да изпълня заповедите на Богинята и насочих приятелите си и семейството си към свещените повели на Дискордиа, а те ме отхвърлиха. Дори забравиха и за рождения ми ден.“ – отвърна детето.

„И защо си направил подобно нещо“ – Ерис едва скри своето отвращение.

„Успях да намеря праведния път благодарение на Богинята и исках да споделя радостта си, като го споделях и със други. Разпространявах завета й, раздавах милосърдие в нейно име, защитавах близките си от несправедливостта на системата, а те започнаха да ме псуват“ – хленчеше детето.

„Добре“ – Ерис осъзна, че детето не е разбрало заръките й правилно. „Твоята прекрасна и ненадмината Богиня ли те накара да направиш всичко това? Това ли е повелята й?“ – попита тя, знаейки че никога не е правила подобно нещо.

„Разбира се, посъветвах се с епифизната си жлеза, както Богинята бе зарекла“ – отговори хлапето.

„Мисля, че трябва да си отпушиш ушите“ – каза Ерис.

„Ти пък откъде знаеш“ – изкрещя малкият. „Дискордианството е единствената праведна религия, а дискордианците са единствените, които могат да отидат в Рая, а не ония откачалки от Субгений!“

„Слушай какво тъпако, не би разпознал Богинята си, дори тя да те ритне по задника. Плюс това, никога не съм казал, че ще отидете в Рая. Знаеш, ама друг път!“ – отвърна Ерис разгневено.

Малчуганът стана и се обърна, а Богинята започна да го рита по задника. Никога не бива да обръщаме задника си към лунатичка!

Тогава той бе просветлен и разпозна Ерис.

„Извини ме Богиньо, как мога да изкупя греховете си?“ – рече хлапето.

Ерис се усмихна и каза – „Стани християнин и забрави за мен, не желая да имам бавноразвиващи се като теб за последователи. Ако исках овце, щях да ям агнешко. Ако исках евангелисти, щях да публикувам поверителна обява във вестника. Ако исках роб, щях да си наема мъжка прислужница. Ако предлагах спасение, щях да го продавам скъпо. Ако исках да разпространявам словата си, щях да обсебя папата и да го накарам да върти гюбеци. Ако исках да залича другите религии, щях да науча последователите си как да правят атомни бомби. Ако търсех души, щях да си ги купя от някоя разпродажба.“

„Би ли ми казал поуката от всичко това Богиньо?“ – попита хлапето.

„Дай ми всичките си принадлежности и ще ти осигуря място в Рая“ – отвърна Ерис. Изведнъж тя се оказа с 100,000 долара в джоба си и отиде в местния мол.

Ерис така и не отиде на работа, а колегите и бяха разкъсани от Ктхулу, както се случи и със всички останали в края на света.

взето от poee.co.uk, преведено и променено